Баничан – шарени чорапи, бял лук и магарета
Всеки е минавал директно през село Баничан, в случай че пътува към Гоце Делчев или в противоположната посока до Банско. И единственото, което профучавайки с кола запомняш като панорама, е множеството щъркелови гнезда. А си коства човек да поспре, в случай че желае да се потопи в една нетипична за българските села история, делници и обичаи.
Баничан е малко селце, има едвам 600 поданици, само че има доста неповторими неща, които няма другаде да видите. Последната облага, с която селото се прочу в цяла България, е построеният старешки дом за магарета. На красиви поляни са вдигнати „ хотелските стаи “ на марковците, имат си място за разходки, персонален ветеринар, здравно обслужване, където им се прави даже педикюр. Приютът е накичен по този начин,че да ти се желае ти да живееш там, майтапят се локалните поданици. Но се радват,че към този момент техните любимци там ще изкарат старините си след години вярна работа, а няма да бъдат драни и клани.
„ Ние сме супер еко, кой може с такова знамение да се похвали, споделят баничанци с усмивка.
Но в случай че ги питаш с какво най-вече се гордеят,всички са единомислещи по тематиката,че това са неповторимите шарени баничански чорапи.
Питаме кой да ни ги покаже и опише, а хората викат в един глас- Румяна Джибова, секретарката на нашето читалище. И ни упътват към кметството. А там гледаме на една голяма табела пише-читалище, но такова няма. Има една стаичка три на два в постройката на кметството, където ни посреща усмихнатата Румяна Джибова, която всички назовават пазителката на локалните обичаи и памет.
Оказва се,че преди време по реставрация постройката на читалището е отнета от самодейците и е цяло знамение,че в една дребна стаичка се развива голяма активност, която е донесла и най-голямата премия, Оскара на читалищата.Това е приз от състезанието „ Агора “ за необикновен принос в развиването на локалните общности в област „ Изкуство и просвета за развиване “ за плана „ Цветни приказки до безкрайност, върху везаните пищюмали на Баничан “.
Проектът е качен на електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън, Антрактида.
И това,че останали без постройка, не отчаяло читалищни дейци, в противен случай – основали собствен пътуващ музей на чорапа и обикалят по страната и чужбина, където ги канят, с цел да демонстрират своите неповторими чорапи, носии, пищюмали (престилки) и везана карта.
Вълнени чорапи по този край – дал Господ, доста. Но единствено тук е непокътната традицията от епохи да се плетат чорапиq като се съчетават цветове и орнаменти, които имат несъмнено значение и придвижват информация за бита, светоусещането на тогавашните българи, християнските вярвания, фамилията, морала, човешките взаимоотношения, споделя сладкодумната Румяна Джибова, секретар на локалното читалище.
Баничанските чорапи от дълго време са известни и зад граница, няма страна без експозиции и сбирки най-малко по един чифт. Те са гордостта на плетаческата локална школа от далечни времена.
Имa цeли 9 мoдeлa бaничaнcки чopaпи – „ apнayтки “, „ paxтoвeтe “, „ кoтeшки cтъпки “, „ чepeшкитe “, „ зapъмкитe “, „ тюpcкитe “, „ cинитe “, „ звeздичкитe “ и „ тpитe “.
Моделите минали през вековете се пазят и до днес- те са разнообразни, тъй като едни са единствено за моми, други за фамилни дами, за по-възрастни, за дами и мъже.
Pyмянa Джибoвa paзкaзвa, чe с шарените чорапи спечелили план и по него обучили 10-млади девойки. Но те пораснали, разпилели се по белия свят и в този момент за жалост единствено една баба може да плете същински баничански чорапи, само че това изисква време и мурафет. Един чифт се създава за четири дни, тъй като би трябвало да се внимава да не се объркат шарките.
Докато преглеждаме шарените чорапи,очите ни потъват в една неповторима карта-везана на ръка и пресъздаваща тъкмо картографско копие на Баничан. Картата е невероятна, тъй като в нея са употребявани 23 неповторими и присъщи за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. Така е непокътната античната везана памет на селото.
Тя е направена от Румяна Джибова и Таня Качарова. Двете дами цели шест месеца са я везали денонощно. Използвали са 5000 метра конци и 900 хиляди боцкам. А картата им е донесла десетки наши и интернационалните награди. „ В тая карта сме вградили памет, традиция, красота, история и сърцата си, тъй като желаеме да оставим и ние нещо на децата си “, по този начин стимулира този голям безплатен труд на ползу роду Румяна Джибова.
А другояче в село Баничан работа няма, има два дребни цеха-за пуканки и дърводелски. Но всички работят в Гоце Делчев. Пътуват всеки ден, градът е единствено на 5 километра. Баничанци обаче държат на своята история и не желаят и да чуят,че могат след време да станат просто квартал на Гоце Делчев. Те ревниво си пазят традициите и търсят собствен път.
Сега са вперили очи и вяра в неповторимия баничански воден кромид. На пръв взор е кромид като всеки различен, само че вкусовите качества в действителност са първокласни. Той е мек и мил, може да се яде като ябълка и от него дамите не реват като го режат.
Баничанци сме обединени към концепцията да го сертифицираме като уникален селскостопански артикул посредством схемата за географски означения за качество на храните, споделя Румяна Джибова, която е основател и на това начинание.
Процедурата за отбраната на водния кромид в Европа е комплицирана и ще отнеме много време. Първо би трябвало да се получи позволение от Министерството на земеделието и храните, а по-късно ще се кандидатства за документ пред Европейската комисия. Регистрацията по схемата за географските означения ще подсигурява извънредно право на стопаните от Баничан за произвеждане в целия Европейски Съюз. Това ще усили доверието на потребителите в продукта и ще има добър стопански резултат за производителите, споделя напористата Румяна.
Кромидът е бил съществена разменна стока в предишното в Баничан. Но и в този момент има търговци, които дават кило фасул или друго против фамозния баничански кромид.
Ha ocoбeнa пoчит в Бaничaн e и вяpaтa. И в това отношение селото прави народен връх, тъй като води класацията в страната за най-вече църкви от глава на население – имa шecт xpaмa, a нaceлeниeтo нaбpoявa 600 дyши. Haй-cтapият xpaм e изгpaдeн пpeз дaлeчнaтa 1864 гoдинa и нocи имeтo нa Cв. Apxaнгeл Mиxaил. Пocтpoeн e в cтapaтa чacт нa Бaничaн. Пpeз 1902 гoдинa e oткpитa икoнaтa нa мaнacтиpa „ Уcпeниe нa Cв. Бoгopoдицa “, в кoйтo paбoтили 12 мoнacи и бил пoд pъкoвoдcтвoтo нa Pилcкaтa cвeтa oбитeл, coчaт иcтopичecкитe дaнни. Пo-къcнo ca изгpaдeни oбpoчищeтo „ Cв. Aтaнacий Beли?и “, xpaмът „ Cв. Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa “ и цъpквaтa, нoceщa cъщoтo имe. Пocтpoeнa e нa ocнoвaтa нa пo-cтapa чepквa. Haй-нoвият xpaм e мaлкият пapaклиc „ Cв. Пeтъp “.
Хората тук живеят мъчно, само че са щастливи,че има какво да покажат и опишат, а вярата ги крепи за бъдещето.
Баничан е малко селце, има едвам 600 поданици, само че има доста неповторими неща, които няма другаде да видите. Последната облага, с която селото се прочу в цяла България, е построеният старешки дом за магарета. На красиви поляни са вдигнати „ хотелските стаи “ на марковците, имат си място за разходки, персонален ветеринар, здравно обслужване, където им се прави даже педикюр. Приютът е накичен по този начин,че да ти се желае ти да живееш там, майтапят се локалните поданици. Но се радват,че към този момент техните любимци там ще изкарат старините си след години вярна работа, а няма да бъдат драни и клани.
„ Ние сме супер еко, кой може с такова знамение да се похвали, споделят баничанци с усмивка.
Но в случай че ги питаш с какво най-вече се гордеят,всички са единомислещи по тематиката,че това са неповторимите шарени баничански чорапи.
Питаме кой да ни ги покаже и опише, а хората викат в един глас- Румяна Джибова, секретарката на нашето читалище. И ни упътват към кметството. А там гледаме на една голяма табела пише-читалище, но такова няма. Има една стаичка три на два в постройката на кметството, където ни посреща усмихнатата Румяна Джибова, която всички назовават пазителката на локалните обичаи и памет.
Оказва се,че преди време по реставрация постройката на читалището е отнета от самодейците и е цяло знамение,че в една дребна стаичка се развива голяма активност, която е донесла и най-голямата премия, Оскара на читалищата.Това е приз от състезанието „ Агора “ за необикновен принос в развиването на локалните общности в област „ Изкуство и просвета за развиване “ за плана „ Цветни приказки до безкрайност, върху везаните пищюмали на Баничан “.
Проектът е качен на електронната библиотека на българската база на остров Ливингстън, Антрактида.
И това,че останали без постройка, не отчаяло читалищни дейци, в противен случай – основали собствен пътуващ музей на чорапа и обикалят по страната и чужбина, където ги канят, с цел да демонстрират своите неповторими чорапи, носии, пищюмали (престилки) и везана карта.
Вълнени чорапи по този край – дал Господ, доста. Но единствено тук е непокътната традицията от епохи да се плетат чорапиq като се съчетават цветове и орнаменти, които имат несъмнено значение и придвижват информация за бита, светоусещането на тогавашните българи, християнските вярвания, фамилията, морала, човешките взаимоотношения, споделя сладкодумната Румяна Джибова, секретар на локалното читалище.
Баничанските чорапи от дълго време са известни и зад граница, няма страна без експозиции и сбирки най-малко по един чифт. Те са гордостта на плетаческата локална школа от далечни времена.
Имa цeли 9 мoдeлa бaничaнcки чopaпи – „ apнayтки “, „ paxтoвeтe “, „ кoтeшки cтъпки “, „ чepeшкитe “, „ зapъмкитe “, „ тюpcкитe “, „ cинитe “, „ звeздичкитe “ и „ тpитe “.
Моделите минали през вековете се пазят и до днес- те са разнообразни, тъй като едни са единствено за моми, други за фамилни дами, за по-възрастни, за дами и мъже.
Pyмянa Джибoвa paзкaзвa, чe с шарените чорапи спечелили план и по него обучили 10-млади девойки. Но те пораснали, разпилели се по белия свят и в този момент за жалост единствено една баба може да плете същински баничански чорапи, само че това изисква време и мурафет. Един чифт се създава за четири дни, тъй като би трябвало да се внимава да не се объркат шарките.
Докато преглеждаме шарените чорапи,очите ни потъват в една неповторима карта-везана на ръка и пресъздаваща тъкмо картографско копие на Баничан. Картата е невероятна, тъй като в нея са употребявани 23 неповторими и присъщи за селото шевици-реликви, които се срещат в старинните носии. Така е непокътната античната везана памет на селото.
Тя е направена от Румяна Джибова и Таня Качарова. Двете дами цели шест месеца са я везали денонощно. Използвали са 5000 метра конци и 900 хиляди боцкам. А картата им е донесла десетки наши и интернационалните награди. „ В тая карта сме вградили памет, традиция, красота, история и сърцата си, тъй като желаеме да оставим и ние нещо на децата си “, по този начин стимулира този голям безплатен труд на ползу роду Румяна Джибова.
А другояче в село Баничан работа няма, има два дребни цеха-за пуканки и дърводелски. Но всички работят в Гоце Делчев. Пътуват всеки ден, градът е единствено на 5 километра. Баничанци обаче държат на своята история и не желаят и да чуят,че могат след време да станат просто квартал на Гоце Делчев. Те ревниво си пазят традициите и търсят собствен път.
Сега са вперили очи и вяра в неповторимия баничански воден кромид. На пръв взор е кромид като всеки различен, само че вкусовите качества в действителност са първокласни. Той е мек и мил, може да се яде като ябълка и от него дамите не реват като го режат.
Баничанци сме обединени към концепцията да го сертифицираме като уникален селскостопански артикул посредством схемата за географски означения за качество на храните, споделя Румяна Джибова, която е основател и на това начинание.
Процедурата за отбраната на водния кромид в Европа е комплицирана и ще отнеме много време. Първо би трябвало да се получи позволение от Министерството на земеделието и храните, а по-късно ще се кандидатства за документ пред Европейската комисия. Регистрацията по схемата за географските означения ще подсигурява извънредно право на стопаните от Баничан за произвеждане в целия Европейски Съюз. Това ще усили доверието на потребителите в продукта и ще има добър стопански резултат за производителите, споделя напористата Румяна.
Кромидът е бил съществена разменна стока в предишното в Баничан. Но и в този момент има търговци, които дават кило фасул или друго против фамозния баничански кромид.
Ha ocoбeнa пoчит в Бaничaн e и вяpaтa. И в това отношение селото прави народен връх, тъй като води класацията в страната за най-вече църкви от глава на население – имa шecт xpaмa, a нaceлeниeтo нaбpoявa 600 дyши. Haй-cтapият xpaм e изгpaдeн пpeз дaлeчнaтa 1864 гoдинa и нocи имeтo нa Cв. Apxaнгeл Mиxaил. Пocтpoeн e в cтapaтa чacт нa Бaничaн. Пpeз 1902 гoдинa e oткpитa икoнaтa нa мaнacтиpa „ Уcпeниe нa Cв. Бoгopoдицa “, в кoйтo paбoтили 12 мoнacи и бил пoд pъкoвoдcтвoтo нa Pилcкaтa cвeтa oбитeл, coчaт иcтopичecкитe дaнни. Пo-къcнo ca изгpaдeни oбpoчищeтo „ Cв. Aтaнacий Beли?и “, xpaмът „ Cв. Cв. Koнcтaнтин и Eлeнa “ и цъpквaтa, нoceщa cъщoтo имe. Пocтpoeнa e нa ocнoвaтa нa пo-cтapa чepквa. Haй-нoвият xpaм e мaлкият пapaклиc „ Cв. Пeтъp “.
Хората тук живеят мъчно, само че са щастливи,че има какво да покажат и опишат, а вярата ги крепи за бъдещето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ